Всеки ден хората преобразяваха пясъка в уникални скулптури, оставяйки следи, които времето изтрива, но спомените запазваха с копнеж отново и отново да се върнат.
Озарена от топлите лъчи на утринното слънце празнува новия ден, който може да донесе нещо ново или да разпали спомени за нещо минало. По пътя за дом Трайчева усещаш как паважа е напоен с истории за любов, раздели, плач и щастие.
Много от великите градове са разположени в подножието на планини. Едно малко напомняне, че колкото и да е голяма една столица то винаги над нея стои нещо по-голямо.
Четвъртък сутрин като сряда, но и като петък. Петък като понеделник, а вторник като неделя, която удивително приличаше на събота. Привидно еднакви, но по своему различни с истории изискващи своят лист в книгата на живота ни.
Свидетелката на безброй обществени емоции и недоволства тя е там, величествена и очакваща поредната борба за спасяване на демокрацията, правата, свободите.